*


16.01.2016

kredittkort
Превод на статията:

Ян Симонсен:

Норвежкото посолство в Букурещ рисува лъскава картина на социална служба
за закрила на децата ( Barnevern )

Оригиналното заглавие:

Jan Simonsen: Norwegian Embassy with gross bluff about Norwegian child protection (Barnevern)

Jan Simonsen is a former member of the Norwegian Parliament and the Committee on Legal Affairs and Human Rights in the Council of Europa


Посолството на Норвегия в Букурещ публикува на своята страница обширна информация относно норвежката социална служба за закрила на децата /Barnevern/. Вероятно е, че аналогична информация е поместена и на сайтове на норвежките посолства и в други страни.

Докладът не е точен и на места е откровено не верен, като цели да нарисува лъскава картина на системата, която от хиляди норвежци се възприема като инструмент за намеса в живота на семейството и накърняване на правата на членовете му, и действията на която предизвикаха многобройни манифестации не само в Букурещ и други европейски столици, но и в Норвегия.

През 2014 около 53.000 деца получават различни видове помощ от социалната служба за закрила на децата /по-нататък – барневерне – заб. на преводача/. Повече от 8 на всеки 10 такива случаи са решения за предоставяне на помощ, приети на доброволна основа“,- пише в доклада. Обаче, сведенията за това, колко много деца получават помощ от барневерне са, разбира се, напълно ирелевантни по отношение на проблема – колко много норвежки деца са отнети от родителите си. През 2014 в приемните семейства живеят 11200 деца както следва от статистиката на Директората по въпроси на децата на Норвегия. В течение на годината 1665 деца са принудително отнети от семействата им. Година след година, буквално през ден 3-4 деца се лишават от родителите по решение на барневерне.

Посолството съобщава, че решението за установяване на опекунство се издава от специален или редовен съд и само „ в случай, ако детето системно е изложено на “жестоко отношение, унижение или пренебрегване на правата му. Отнемане на детето против волята на родителите винаги се прилага като последна възможност“, - говори се в доклада.

В едно от делата, заведено срещу една майка чехкиня, в апелативния съд против нея се използва обвинението, че тя се е обърнала за помощ към медиите. Твърденията на посолството, че децата се отнемат от родителите им само в случай, ако е очевидно предшестващо “жестоко отношение, унижение или пренебрегване на правата на детето“ не е коректно до там, че може да се нарече груба лъжа.

Проучването на стотици подобни дела, направено от д.н. Оге Симонсен показва, че в най-редките случаи лишаването от родителските права се обосновава с пренебрегване на грижите за децата, неизпълняване на родителските задължения, като най-често децата се отнемат в резултат на субективната оценка на някой бюрократ от социалната служба, гласяща, че родителите „не полагат грижи за децата“ - те не са достатъчно способни родители.


Тази картина отговаря и на собствената статистика на Директората по делата на деца, който признава 20 случаи на неправомерна намеса в семейството от страна на барневерн. В листата за основанията за подобни решения на първо място е следното: „Родителите не притежават способности за гледане на деца“. В едно интервю пред норвежкия вестник “Verdens Gang“, адвокат Thea Totland казва, че през последните години тя отбелязва все повече дела, в които не става дума за явно пренебрегване грижата за децата“ но където оценката на грижи за децата е измислена и изхожда от изисквания, които много семейства не са в състояние да изпълнят.

И какво трябва да следва от това, че барневернет смята, че родителите нямат съответните способности за отглеждане на децата си ?


Профессор Марианне Сконланд, очевидно, е известна личност в Норвегия, която в течение на много години се занимава с въпросите за закрила на децата и отвътре познава проблемите по защита на правата на децата и родителите в страната. В една от статиите си тя анализира аргументите, използвани от норвежката барневерн и аналогичните служби в други скандинавски страни, изнемогващи от същите държавни системи. От 69 приведени от нея примери на съдебните дела аз ще приведа само пет най-репрезентативни:

1.Психологът констатира, че майката не се е справила надлежно с приготвянето на омлет /пред него, за да може той да оцени нейните умения/ и реже хляб на прекалено дебели филии.

2:
Детето гледа с любопитство непознати хора и им се усмихва. Това значи, че той не изпитва привързаност към майка си.

3:
Бебето завърта главата в неправилна посока, когато баща му го мие.

4:
Майката иска децата да отидат на преглед при физиотерапевт и за други изследвания с баба им, вместо да отиде с тях сама.

5: Когато децата ходят при баба си, тя ги прегръща. Барневерне трябваше да попречи на това, за да не възникне нежелателна привързаност.


Посолството твърди, че “родителите имат право на справедливо разглеждане на делото, включвайки адвокат, услугите на който се заплащат от правителството, те също така имат право да бъдат изслушани и да обжалват решението“.

Това е вярно на хартия, но правовото изследване на въпроса е илюзорно. Правната практика е такава, че това се случва крайно рядко, което потвърждават и норвежките адвокати. Докато трае съдебното производство, децата се намират при приемните родители , благодарение на което в съда барневерне използва против биологическите им родители аргумента, че децата са свикнали с новите си „родители“, и че те ще се травматизират, ако бъдат откъснати от новата си среда. Колкото повече се проточва делото, толкова по-силно изтъкват този аргумент, придобил силата на инструмент, пробиващ системата на правосъдие.

Обобщавайки казаното, е редно да се отбележи, че социалната служба в повечето случаи отнема деца от родителите им на базата на много слабо аргументирана измислена оценка за „липсата на внимание към децата.“ Въпросът стои така, че държавата, а не родителите носи главната отговорност за децата ни. Така правата и на децата, и на родителите днес се нарушават от барневерне. Това засяга родителите норвежци и не норвежци, пребиваващи постоянно или временно в Норвегия. Отнемат и предават на възпитание на приемните родители норвежци дори и децата на бежанци, на които е отказан такъв статус и трябва да напуснат страната /приемните родители - това са като правило бездетни двойки, наети на професионална основа от държавата и получаващи, съответно, заплата за отглеждане на чужди деца до 17-годишна възраст на семейни начала. заб. на преводача/.

Докосвайки тези проблеми, ние със собствени очи виждаме човешки катастрофи, разрушени семейства и в отделни случаи родители, доведени до самоубийство или в края на краищата станали наркомани от мъка по-най-скъпото, което са загубили. В доклада на Норвежкия институт за урбанистични и регионални изследвания (Norwegian Institute for Urban and Regional Research ) се говори, че самоубийствата сред деца, дадени на осиновители се случват 8 пъти по-често, отколкото сред други групи деца. (pp 12-13 of the report).Това е истината за норвежката служба за закрила на децата, за която норвежкото посолство в Букурещ, очевидно, не желае да информира гражданите на Румъния.

Отгоре на всичко барневерне губи доверие. В резултат на това родителите, които се нуждаят от помощ, избягват да я потърсят от страх, че вместо необходимата им помощ ще им отнемат децата.

*

Превод: Г.Тасева

Адреса на статията: http://www.mhskanland.net/page10/page301/page301.html

http://forum.r-b-v.net/viewtopic.php?f=56&t=8126

http://praguepost.com/viewpoint/51458-norwegian-politician-criticizes-barnevernet




*